Американецът Джеймс Харви Гол пише за праисторията на Бургас

През далечната 1941 г. американски антрополог
(възпитаник на Харвард) е писал за праисторията на Бургас

Кои са били първите обитатели на територията, върху която днес се разпростира съвременният административен, индустриален, търговски, културен и туристически център на цялото южното Българско Черноморие – Бургас. Частичен отговор на този въпрос е даден още през 40-те год. на XX век, когато един, останал завинаги млад американец, е включил информация за праисторията на днешния град Бургас в обобщаващия си труд за праисторическите култури на Балканите.

Кой е той и защо е останал завинаги млад?!

James Harvey Gaul (Джеймс Харви Гол) е роден на 17 май 1911 г. в Питсбърг, Пенсилвания, като първо дете на Harvey Bartlett Gaul (Харви Бартлет Гол) – американски композитор (предимно на църковна музика), органист, диригент и преподавател в Университета Питсбърг и Технологичния институт Карнеги (сега Университет „Карнеги Мелън“, част от изследователския Университет в Питсбърг).
Дж. Гол е живял едва 33 години и за краткия си, но наситен със събития живот, е постигнал изключително много – и като научен работник, и като доброволен участник в борбата срещу националсоциалистическа Германия. През 1930 г., като студент в Харвард, участва в проучването на индиански селища в щата Нова Англия и долините на р. Охайо и р. Мисисипи. Дипломира се през 1932 г. и за една година е преподавател в Американския колеж в Париж. Тук той насочва научните си интереси към изучаване на историята на Стария свят. През 1932-1933 г. активно пътува в Европа и Средиземноморието. Есента на 1933 г. се завръща в Хрвард и започва работа по докторската си дисертация.

През 1934 г. реализира първото си пътуване до Чехословакия. През 1935-1936 г. участва в експедиция до Персия, а през 1938 г. и в експедиция до Анатолия. Есента на 1938 г. и цялата 1939 г. пътува в много от държавите на Балканския полуостров. По-голямата част от времето си прекарва в България, като сътрудник на American School of Prehistoric Research (Американска школа за праисторически проучвания). Обявяването на Второта Световна война и настъплението на германската армия принуждава Дж. Гол да напусне Балканите през Солун с един от последните американски кораби. Завръща се в Харвард и през юни 1940 г. завършва работата по докторантурата си. През есента на същата година е назначен за преподавател по антропология в Бруклинския колеж. Тази позиция заема само за един срок, тъй като през месец февруари на следващата 1941 г. се записва в Държавния департамент.

Пристигайки във Вашингтон, Дж. Гол постъпва в Щатските военноморски сили. Разпределен е към морското разузнаване с чин младши лейтенант. Вече като лейтенант е изпратен за наблюдател в Басра до Персийския залив – от началото на 1942 г. до лятото на 1943 г. През 1943-1944 г. е изпратен в Кайро и Левантийското крайбрежие. Тук той кандидатства и минава през обучение в Средния Изток. По негова молба е разпределен към Office of Strategic Services (Бюро за стратегически операции) – бъдещото Central Intelligence Agency (Централно рарузнавателно управление).
През октомври 1944 г. Дж. Гол се явява като доброволец за мисия на Office of Strategic Services в Словакия. С бомбандировачи в планината Татри (планински масив в Словакия и Полша), са спуснати две отделни групи парашутисти, които имат за цел да установят контакти с местните партизански отряди около Банска Бистрица и да открият оцелелите американските летци, свалени в този регион. Скоро след началото на спасителната операция, местата за евакуиране са превзети от германците, а американските специални части се опитват да достигнат руските позиции на изток. Преследвани в заснежената планина, останали без храна и загубили част от членовете на групата, в която втори по ранг е бил лейтенант Дж. Гол, американците достигат до околностите на с. Поломка. Вярвайки, че са на сигурно място, те празнуват Коледа, заедно с няколко офицери от английското разузнаване, които също се криели в тази част на Татрите.

Но рано сутринта на 26 декември са нападнати от около 300 души от Hlinkova garda (Хлинковата гвардия е полувоенна организация на Словашката народна партия през 1938-1945 г.). След тричасово сражение всички са пленени и въпреки, че са били с униформи и официално са смятани за част от партизаните, са предадени на Schutzstaffel (охранителен отряд или SS). Изпратени са в концентрационен лагер в Mauthausen (Маутхаузен), Австрия. Разпитвани и измъчвани, след като отказват да предоставят информация, един по един са разстреляни на 26 януари 1945 г. (според показанията на един от пазачите на 28 януари 1945 г.). Пепелта им е разпръсната по околните поля, заедно с тази на хиляди други жертви.

Когато през 1941 г. постъпва в армията, Дж. Гол оставя в American School of Prehistoric Research нередактирания ръкопис на The Neolithic Period in Bulgaria. Early Food-producing Cultures of Eastern Europe. Този труд е резултат от продължителното му проучване върху праисторическите култури от Балканския полуостров и е основан върху докторската дисертация, защитена в Харвард. Книгата е издадена през 1948 г. в Massachusetts, под редакцията на Hugh Hencken и поне за България се е превърнала в библиографска рядкост. Основните факти от биографията на Дж. Гол са взаимствани от предговора на H. Hencken. На страница 175 и на табло XXIX са представени находки от праисторическото селище, съществувало по бреговете на съвременното Атанасовско езеро (гр. Бургас). Те са открити между 1922-1925 г. и в интерес на истината, още през 20-те и 30-те год. на XX век, са кратко споменати от някои български учени. С публикуването им от Дж. Гол, те стават достояние и на англоезичните научни среди. А, че американският атрополог е бил в Бургас, се вижда от приложените рисунки на находките (някои от тях публикувани за първи път), от точните и ясни описания и от информацията, че тогава те са съхранявани в Мъжката гимназия на града.

Находките от бреговете на Атанасовското езеро са материални следи от първите обитатели на територията, върху която днес е разположен град Бургас. Те се отнасят към късния неолит – 5200/5100-4900/4850 г.пр.Хр. или от около 70 века преди нас. С тях още през 1938-1939 г. е работил и американския антрополог Дж. Гол, а днес някои от тях могат да се видят в експозицията на Регионален исторически музей – Бургас.

Българска археологическа наука е посветила два сборника в памет на Д. Гол:
1. In the Steps of James Harvey Gaul. Volume 1. James Harvey Gaul in Memoriam. Sofia, 1998. (По стъпките на Джеймс Харви Гол. Том 1. В памет на Джеймс Харви Гол).
2. In the Steps of James Harvey Gaul. Volume 2. The Struma/Strymon River Valley in Prehistory. Sofia, 2007. (По стъпките на Джеймс Харви Гол. Том 2. Долината на река Струма/Стримон през праисторията).

1. Изображение:
http://www.findagrave.com/cgi-bin/fg.cgi?page=pv&GRid=56372510&PIpi=73643464
2. James Harvey Gaul
The Neolithic Period in Bulgaria. Massachusetts, 1948.
3. Изображение:
http://www.findagrave.com/cgi-bin/fg.cgi?page=pv&GRid=56372510&PIpi=87123573