Александра Мечкуевска

Александра Гаврилова Мечкуевска (1907-1993)

Александра Гаврилова Мечкуевска е родена на 12.10.1907г. в гр.Бургас. Нейният пръв учител по рисуване е Генчо Митев, възпитал видни художници като Петко Задгорски, Мара Цончева и др.
През 1933г. завършва Художествената Академия в София с две специалности: декоративно изкуство при проф.Никола Кожухаров и проф.Харалампи Тачев и графика при проф.Васил Захариев. Александра Мечкуевска рисува предимно маслени пейзажи с морска тематика и натюрморти с цветя.
В периода 1934-1936г. младата художничка участва в множество изложби в България. Тя е сред участниците на първата обща художествена изложба в Бургас, сред които са още: Петко Задгорски, Яни Хрисопулос, Радка х.Петрова и др. По това време в града няма зала за художествени изложби, затова през 1935г. художниците подреждат втора обща изложба в две стаи от Девическата гимназия. Сред участниците отново е и Мечкуевска, която не се отчайва от безразличието, с което я посреща бургаската публика. В това трудно време повечето бургаски художници са лишени от обществена подкрепа и са принудени да продават произведенията си на ниски цени, колкото да покрият разходите за материали.
През 1936г. талантливата Мечкуевска урежда изложба в салона на Алианс Франсез в Бургас, на която показва предимно пейзажи от Созопол, Рилския манастир, Стара планина. Две години след завършването на Художествената Академия /1935г./ тя прави първата си самостоятелна изложба в Софийската галерия „Аксаков”, последвана самостоятелна изложба и в Пловдив през 1936г. Според ценители Мечкуевска е творец, който гледа с открити очи природата и вижда ясно красотите в нея.
През 1937г. в Париж на най-голямото световно изложение до този момент, Александра Мечкуевска се окичва с наградата - орден на жените-художнички участвали в това престижно световно изложение. Това признание отваря света за талантливата млада дама, следват нейни международни изложби в Белград (1938), Кайро (1939), Александрия (1939).
Професионалните й успехи са последвани от любовта. През периода 1938-39г. Мечкуевска се запознава с младия учен Михаил Венедиков, потомък на стар, известен македонски род Венедиците от разложкото село Баня. На 1.10.1939г. те се женят в София. Фамилията Венедикови не е очарована от снахата художничка, която по цял ден рисува за сметка на домакинската работа и двамата се развеждат. През 1942г. Александра подарява на бившия си съпруг картина с надпис: „Със сълзите на една много голяма разбита любов”.
До края на живота си Мечкуевска остава сама. Въпреки, че живее в София тя всяко лято се завръща в родния си град. През 1948г. прави третата си самостоятелна изложба – този път в Бургас.
През 1978г. Мечкуевска е удостоена с орден „Кирил и Методий”- I степен.
Художничката е наричана българската Жорж Санд. Освободена и разкрепостена за времето си жена, от ранна пролет до късна есен е живяла и творила в Созопол. В края на 80-те години на 20ти век, от някогашната созополска група художници остава само Александра Мечкуевса.
След смъртта й през 1993г. картини на Мечкуевска се предлагат на търгове в софийски галерии. Четири от творбите й са притежание на Бургаската Художествена Галерия „П. Задгорски”- това са: „Воденицата”, „Созопол”, „Пейзаж” и „Подготовка за риболов”.

Красимира Дубарова