Ахат

Ахатът е един от най-древните ювелирно-декративни камъни. Името му се свързва с река Ахатес(днес – р. Дрило) в Сицилия, където е добиван в далечни исторически времена. Те се отличават с изключително голямото си разнообразие по форма и цвят. Изградени са основно от халцедон, с редуващи се тъмни и светли ивици. Ивиците могат да бъдат концентрични, успоредни или комбинация от двата вида. При всеки отделен образец рисунъка е неповторим. Понякога се оформят различни шарки и картини, приличащи на пейзажи (пейзажен ахат), на мъх (мъхов ахат) и др. Формата им често е сферична и тогава се наричат ахатови геоди (от “гео” – сфера, кълбо).Често са кухи или запълнени с кристали от кварц, аметист и морион.
По известни находища на ахати има в Бразилия, Уругвай, Индия, Русия и др. В България се срещат главно в районите на Кърджали и Шумен.
Намират основно приложение в бижутерията, но поради високата си твърдост (6.5–7) се използват и за направа на лабораторни съдове за стриване на проби от твърди материали. От тях се изработват и декоративни изделия (кутийки, пепелници, вази и други). От ахат се изработват талисмани и амулети. За него се вярва, че е мощен пазител от разнообразни природни стихии, магии, злополуки и т.н.
Според някои традиции, ахатът е камък на верността. Когато подарят ахат на човек, това предизвиквало у него чувство на благосклонност към даряващия.
Ахатът сваля стреса, развива красноречието, подобрява зрението, предпазва децата от страх.
В един от ръкописните лечебници от ХVI век за ахата са написани следните редове: "Ахатът помага при припадъци и прогонва нечистите духове, помага при стомашни болести и носи сладост. Същия камък, ако се постави във вода и се остави в нея три дни и родилката изпие тази вода по време на раждането - ще има леко раждане. Същата вода, ако се даде на девойка, ще покаже дали тя е непорочна; ако е нечиста - водата няма да се задържи, а ще изтече от нея, ако девойката е непорочна, тя ще се закрепи в нея и няма да излезе..."

Петя Йорданова