Олтарна плоча с изображение на череп на бик (букраний)

В залите на Археологическия музей Бургас, една плоча с изображение на череп на бик и гирлянда силно привлича нашето внимание. Дълго време тя бе експонирана във витрина, заедно с материали от римската и късноантичната епоха. Днес, след няколко преустройства на експозицията, същата плоча е на ново място, но отново в зала, в която е представена римската епоха. Всъщност изследователите датират този паметник във втората или третата четвърт на III в. пр. Хр. т.е. в елинистическата епоха. Плочите с изображение на букрании (това е гръцката дума за череп на бик), които съхранява музея са 2 – голяма и малка. В този наш разказ ще се спрем на малката.
Плочата с релеф на букраний и гирлянда (Обр. 1) е записана под инв. № 581 в инвентарна книга № 1 през 1931 г. За местонахождение е отбелязано Месемврия. За съжаление сега не могат да се дадат повече данни, къде точно в Несебър е намерена и при какви обстоятелства.
Плочата е изработена от дребнозърнест ронлив мрамор. Обработката е различна от различните страни. Използван е вероятно чук, с който е удряно по различни видове длета и пробои. Изобразителното поле е огладено, но не и полирано. Била е поставена вертикално върху тясната й страна. Особеностите на обработката на плочата и конструктивните следи по нея показват, че тя е била включена в ансамбъл, част от който са били и други такива плочи, поставени вертикално една до друга, захванати със скоби отгоре, а под тях и над тях, е имало други плочи. При това видима е била само предната й страна. Страните – горе, долу, дясно и ляво (когато е била цяла) са се опирали до другите плочи и не са били видими, затова и по-грубо изработени. На нашата плоча е запазена само дясната й страна, а отляво е отчупена. Запазените й размери са: вис. 32.3 см; дълж. 39 см. Дебелината е различна. Като изключим бордюрите варира между 7.2 см и 6.6 см.
На вертикално разположената лицева страна е издялано изобразителното поле, обрамчено отгоре и отдолу от бордюри, между които има запазено релефно изображение на череп на бик и гирлянда. Фронталната страна на горния бордюр е отчупена. Релефният череп на бик е оформен от две части – горна, общо взето правоъгълна и долна, триъгълна. На границата между тях са очите, оформени отстрани чрез малки изрязани ъгли. Над очните валове черепът е леко вдлъбнат. По-нагоре малки, леко извити, заоблени рогчета се издигат диагонално встрани. По средата на челото е изобразен кръгъл перчем от косми. Това е единствената част от окосмяването на реалната бича глава, която е включена в изображението на черепа. Над очните валове, точно където има стеснение на черепа, хоризонтално минава лента (тения) със зърнеста структура имитираща сплитане. Лентата е прокарана към двете страни, минава под рогата и иззад очните валове се спуща надолу от двете страни на черепа. Тенията е била поставяна на главата на жертвените животни преди тяхното приношение на бог. По цялата дължина на запазената част от плочата е изобразена гирлянда от лаврови листа. Тя е прикрепена върху черепа отляво, надясно увисва, след което отново се издига, като вероятно е била закачена върху друг череп, останал вън от изобразителното поле на тази плоча. Така гирляндата описва вълнообразна линия. Във всеки минимум и максимум на тази линия, гирляндата е била привързана с широка лента с хиксообразен орнамент, демонстриращ обвързването с въженце на отделните й снопи.
Черепът от несебърската плоча има една важна характеристика – кръглият перчем от косми в средата на челото. Защо скулптурът е изобразил единствено и точно тази част от окосмяването на действителната глава на бик? Върхът в окосмяването на главата е най-характерната му особеност. Той се завива като въртоп около един център и оформя кръгъл участък. Стоящ на челото на бика, разположен горе, симетрично между и под рогата, той маркира неговия център. Най-красноречиво е изображението върху бичите глави от фиали № 94 и 95 от Рогозенското съкровище и съкровището от Крайова. С местоположението си и кръглата си форма, с алюзията за кръгово движение, вихър, засмукващ въртоп, този център вероятно става мощен източник на идеи за семантиката и за свръхестествената причина за белязване на това животно. Белегът, заедно с другите характеристики на бика, неговата мощ, необузданост и сексуална потентност, със сигурност е в основата на по-специалното символично натоварване на образа на бика в религиозно-митологичното мислене на различни народи. Това не е просто отличаване, поставено на произволно място, а е инспирирано от извършеното вече божествено белязване. Семантиката на образа на бика е сложна. Поради това всеки символ (а те в различни случаи са различни) поставен на мястото на въртопа в центъра между рогата му, вероятно представя една от семантичните хипостази на този образ. Кръглата форма и вечното въртеливо движение на белега в нашия случай, прави бика символ на мъжко, слънчево начало. Това е характерно за Тракия и Гърция и надали изобщо може да свързва черепа, и то точно на бика като мъжко животно, с женската вулва заради случайни визуални подобия с матката. Слънчевата и мъжката (т.е. на бик) принадлежност на черепите от типа паметници, към които принадлежи нашата плоча, се потвърждава от горното им положение във вертикалния план в конструкциите, в която са установени: сгради (храмове), олтари или гробни съоръжения (саркофази, урни). Тезата за мъжката, слънчева характеристика отлично е аргументирана с анализа на оловните бичи глави от Аполония и Олбия.
Каква е функцията на плочата? Дебелината й, твърде малка в сравнение с известните архитектурни детайли с букрании – фризове и фризархитрави показва, че може би не е използвана в конструкцията на сграда. За плочите от Херсонес Таврически, които притежават аналогична характеристика, добре аргументирано е, че принадлежат на композитен олтар. Мисля, че и нашият паметник вероятно е бил част от такъв олтар. Слънчевата му семантика свидетелства за олтар най-вероятно на бог Аполон, култът към който е сигурно засвидетелстван чрез анализите на месамбрийските монети от Иван Карайотов.

Автор: Константин Господинов